Недей, момче, в очите ми поглежда,
повярвай, рискът твърде е голям!
Че погледът ми закачлив изглежда,
ала коварен е омайният им плам.
И на дълбоки кладенци приличат,
удавих в тях съзвездия мечти!
Душата ти ще нищят и посичат
всеки опит да им се съпротивиш.
И ако многото умори и безсъния
от блясъка им крали са трошици,
едно едничко влюбено разсъмване
слънца наплита в моите ресници.
Недей, момче, очите ми не срещай,
по-влажни са и от дъждовен ден,
по-топли и от юлските горещници.
Видиш ли ги, ще се влюбиш в мен!
© Таня Донова Всички права запазени