Така не чаках този ден...
И ти със дни се чудеше дали да тръгнеш.
Няма да си тръгнат спомените в мен.
Сега със тях до мене ще поседнеш.
Ще си говорим дълго до зори,
припомняйки си мигове без време, дядо.
Месеци със слънчеви лъчи, горещини.
Ти си вече образа на лято.
Помниш ли когато седнеш вечер,
наливайки любимата си чаша.
Поглеждаш мен усмихнато и казваш:
"Ти! Си ракийката на дядо!". ...