За Море ми служат очите ти,
когато ми липсва песента на рапаните.
С клади завивам се Нощем,
когато луната очертава профила ти
и открадваш съня ми,
от ръкавите на тази спирална галактика.
Разпадаш ме на сто хиляди клетъчни пиксела,
за един квантов сблъсък само,
за ефектът на транс- любовна,
Небесна механика …
Сутрин, ме разплиташ на слънчеви изблици.
И в априлско Небе се превръщат очите ти.
Денят събужда заспалите кестени,
а аз, се повдигам на пръсти,
да докосна дланите ти.
© Снежана Стамова Всички права запазени