3.03.2009 г., 9:07 ч.

От щастие... 

  Поезия » Любовна
1162 0 33

От щастие

понякога се плаче.
От щастие 

дори боли.
И  тези мигове -

сирачета
издават ги

две блеснали сълзи.

Скришом те

премрежват ти очите.
Оставят плахо

вадички-следи.
Но погледът, изгарящ

от искрите,
не може да се скрие.

Той крещи:

"Искам да обичам и...  

обичам.
Искам и...

изпращам светлина
Моля те

и в този миг, любима,
слей душата си

със моята душа."

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??