perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
5.01.2022 г., 6:51 ч.

От свое име 

  Поезия
592 2 10

 

Той говори, от своето име,
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка,
той се радва на малки неща,
ненавижда изцепки, разпивки,
знае много, дори за смъртта,
как посреща поредния изгрев,
прозаично, може би, с чаша кафе,
свойте нокти е някак изгризал,
да ги беше изрязал поне,
носи обич, и антиотрова,
самотата му - само мираж,
той в горчилките стари не рови,
статистически среден типаж,
иска малко - уют, топлина,
чаша вино след тежкия ден
и намира у свойта жена
ореол от любов озарен.
Това е всичко. Как ли не, скучно!
Сякаш времето спряло е тук,
има още какво да налучква,
той е себе си, някак си друг.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но пък си заслужава, човек да го постигне.
  • Това е всичко, което малцина постигат
  • Малките хора правят света голям и прекрасен! Поздравления!
  • Чувствителните души се крият точно в такива светове с мънички нещо, защото та самите са толкова големи, че един цял свят се побира в душите им! Прекрасен стих!
  • Във малките неща се крие щастието.
    (Разбираме го късно при това.)
    със всяко малко нещо научаваме
    как да ценим любов и доброта.

    Благодаря за удоволствието.
  • Прекрасен свят!
  • Не, не е скучно! Това е истинският свят, изграден от топлина и любов, в него винаги е уютно!
  • Толкова топлина и уют има в описаното, че... нямам думи! Прекрасно!
  • Добре, че имаме тези свои малки, уютни светове, в които се приютяваме. И можем да бъдем самите себе си.
  • Някой, някога беше казал "Да живееш в обикновения свят, по необикновен начин" Поздрави!
Предложения
: ??:??