Да ме питаш защо го вървя
този път, изкорубен към нищото...
Докога ще записваш вина,
свитъка ми съдбовен ще нищиш.
Привидя ти се нимб на светец
над очи, градобитно навъсени.
Доброволно до жертвен агнец
се превих под въздишки накъсани.
Острието в почуда съзря,
в пазвата ми внезапно изникнало,
себе си не целях да спася,
а достойнството ти неоткликнало. ...