Безкомпромисна любов
разкъсва дните ми.
Не е ли късно, питам, за това?
Прости за сънищата и мечтите ми,
за неподвластните слова.
Но как да оставя мечтата,
която ме води напред!
Как да потъна в тъгата –
тя ме преследва навред?
Ако сърцето от дума едничка разбира,
как да направя възможно
в твоето да триумфира.
Ако ръцете ти смело
търсят у моите нежност,
само в любовното дело
ражда се свята безбрежност...
© Мери Попинз Всички права запазени