На Влади
Отстъпвам си облака и няма да ми се досвиди
и да го пробиеш, и да паднем главоломно.
Ще преброяваме обратно дни и години
в синьото ни лято вечно, безподобно!
И пак ще си говорим с очите!
Вероятно усмивката ми няма да напомня пролет!
Ако си отидеш, как безлетни ще ми бъдат дните,
затова крилата си ти подарявам в полет!
Така към тебе винаги ще бъда устремена,
за да изкачим нелекото житейско било...
за да те опазя, да не бъдеш наранена ...