От висотата на моите двайсет години
Далече от познатата поезия,
живея в моя собствен кът,
надявах се на мъничка амнезия,
от калната пътека си създадох път.
Вървях по пътя, който си направих,
и срещах най-красивото у хората,
останалото просто го забравих
и някак уморих се от умората.
От висотата на моите двайсет години
се моля за силно заразен оптимизъм,
за безвъзвратна и глобална епидемия,
за яка чистка на целия цинизъм.
От висотата на моите двайсет години,
малката Герда ще бъда за теб,
сладко хлапе с тихо гласче,
а ти ще си Кай - момчето от лед.
В очите на Кай едно стъкълце,
с години прикривало красотата,
а малката Герда, почти ефимерна,
на Кай променила съдбата.
Мечтата на Герда май не е химерна,
май има надежда, макар и банална,
и старата приказка, още модерна
е толкова близка и даже реална...
© Роси Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно е и ти пожелавам винаги да вярваш в това което си написала и никога да не губиш вяра в доброто! Обичай с цялата си душа и бъди обичана истински! Нищо друго няма смисъл без любов! Целумам те!
-
от висотата на моите...години -
Открих нещо от себе си в твоите думи,много ми хареса.Браво
-
Роси, ти май си рожденничка! Честито!
Бъди все така жизнерадостна! -
Хареса ми. Мн успехи
-
Много ми хареса, Роси! Поздравления!Не знаех, че пишеш и то така хубаво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Осеян с тръни,ще е пътят,
ще бъде каменист,нелек!
Едва ли ще се спра да търся,
сърцето на любимият човек!
Животът ни е,толкова различен....
Ще плачеш после ще се смееш...
Различно е когато си обичан,
по-лесно е да дишаш и живееш!