На всекиго се пада по една

3.05.2021 г., 9:23 ч. 3 год

Поезия

5.0 (11)

655 4 11

Макар да бях момичето от Юг,
намразило часа по математика,
пресмятам минуси и мръзна тук,
където да повтарям ме изпратиха.
Урока, преподава го жена,
наричат я “Съдба” и е спонтанна.
Говориш с нея, сякаш със стена,
наметнала учителска премяна.
Не става за приятел, нито враг,
не става за родител или съдник –
жестока е под погледа си благ,
и винаги решава кой да бъдеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Защото съм жена
Скитници след лято

По остри ръбове на спомени възлизам към гърбицата бледа на септември. С алпийска раница и август се ...
Полет (на Й)

Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
Празната

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Още произведения »