Когато годините през бърдото превалят
и спускат душата си тъжна към равното,
две думи остават сами да плачат накрая -
Обичах, обичам, обичам ви! Обратното,
може би, в мислите житейски твърдите,
но аз единствена зная цената на обичта си -
един живот погубен, изоставил мечтите,
приел такава, каквато бе, съдбата ми.
Може би не можах, всичко, което искате
да ви дам, но не е било от липса на обич.
Ако не сте го разбрали, чувствата, мислите
ви не мога да прекроя, лъжите да изчистя.
Те ще са ножа забит садистично в душата ми.
Но от тази болка няма назад да се върна,
да прокълна за всичко живота и съдбата си. -
Аз самата... правдив, или грешен го превърнах.
Ред в сърцето ми създава Бог и смирението.
Той единствен знае и правдиво преценява...
На Него до края се моля за Благословението,
живот, здраве, обич и щастие да ви дава!!!
Грехът ми - за себе си... никога не бях от значение...
28 04 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени