~ ~ ~ Отблясъци в лилаво
Лятото накуцва бавно в тази есен. Весело момиче плаче на брега.
Тихи са сълзите му - босонога песен. Тъжно е момчето и само сега.
От брега измиват стъпките вълните. Нямо е морето - бяла тишина.
Корабчета плават близо до скалите. Тъмни сенки хвърлят белите платна.
Залезът се носи във лилава риза. Може би съблича тъжното момче.
Хуква към момичето с блясъци нанизани. Иска през сълзите да го облече.
След лилава вечер и лилаво утро двамата се търсят всяка нощ така.
Моето момиче е до болка влюбено. Твоето момче търси любовта...
© Надежда Маринова Всички права запазени