15.05.2007 г., 9:24 ч.

Отчаяни сънища 

  Поезия
719 0 5
 

Загубих очите си  в нощно безлуние,
във мрак, напоен с миризма на тамян.
В тревожно, объркано, странно безсъние
с неискани сънища блудни - пиян.

В  нощта антрацитна полека потъвам. 
Привидно съм жив, но съм мъртвороден.
Заспивам с надеждата пак да сънувам,
с възкръснала страст да съм пак  изкушен.

Но разумът трезвен нощта  ще погуби
и тръпнещо тяло ще търси спасение.
Страстта безпощадно луна ще назъби
с издралото слепи очи изкушение.

... Отчаяна нощ предизвикващо стене,
погребани страсти пак късат сърцето.
Отчаяни сънища викат във мене.
В мъгла от тамян се превърна небето.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??