13.01.2007 г., 1:33 ч.

Отчаяние 

  Поезия
834 0 10
Сега съм обидена, тъмна и няма
и крия в дъха си мечта пъстроока.
Отдавна пораснах и станах голяма,
но тъй и не мога да бъда жестока.

Удави се моята приказка вчера.
Потъна във локва от спомени кални.
Напразно се лутам смеха да намеря -
останах сама със сълзите банални.

А в синия залез на морското лято
дочувам как някой ме моли за песен.
Смутено потръпва под мене земята, 
но аз съм обидена, тъмна и есенна.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??