aap (Ангел)
945 3666
9.05.2019 г., 23:24 ч.

Отчаяно 

  Поезия
443 0 5

От барбекюто на живота

от окапалата мас, успях да сготвя,

гозба на живота... и да нахраня нас!?

Заблудените овчици... довереници на любов.

 

А кладата ,от пушек бе обзета...

сълзи течаха като дъжд,

не спираха, да ми напомнят

за цъфналата ръж...

 

Съдбата, дава на човека

мечта, компромис и брътвеж

дори му дава и надежда

че ще успее днес...

 

Бе тъмна нощ, звездите скриха се,

от светлината... луната,

в облак се покри... и нейде из полята,

вой от вълк се извиси.

 

Посрещаш сладост и тревога

не смееш дори да промълвиш

отчаяно с живота си се бориш,

напред към светлината да вървиш.

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И все пак има светлина,Приятелю.Ако не за друго за нея си заслужава да се живее.
    Поздравление!
  • Много си права Васе...хубава и спокойна вечер!
    До нови мила!!!
  • Такъв е живота, но трябва да се борим. Никакво отчаяние, Ачо! Поздрав!
  • Благодаря мила,радвам се че намина!Пепи!!!
    До нови!😀

    Много Благодаря за прочита и коментара Мариана радвам се че сподели!Хубав ден мила!!!
  • Черни дупки има всеки, но не бива човек да се предава. Всичко е в нашата глава и с повечко воля, трябва в такива моменти, човек да си спомни за собствени постижения и радости. А ако има добър приятел до себе си, е още по-добре. Поздрави, Ачо!
Предложения
: ??:??