1.06.2011 г., 0:07 ч.
Отчаяно търсене
Ти ме взе просто така!
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия!
Ти събира моите късове.
Дълго търси духа ми.
Ти прогонваше демоните ми.
Но не се вини за гибелта ми!
Аз бях твърде уморена.
Аз видях ,каквото трябваше..
Ти бе последният! ...
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия!
Ти събира моите късове.
Дълго търси духа ми.
Ти прогонваше демоните ми.
Но не се вини за гибелта ми!
Аз бях твърде уморена.
Аз видях ,каквото трябваше..
Ти бе последният! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Просто Някой Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
