20.12.2018 г., 19:38 ч.

Отчуждение 

  Поезия
338 0 2

Толкова е обрасла
вътрешността ни
с растителност... 
Не треви са поникнали –
живи стволове 
в непроходната джунгла 
сред хората. 
Подивяват ръцете ни. 
И валят всяка нощ
от балконите 
трупове на бегонии...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??