dolly (Доли)
583 5254
16.03.2007 г., 8:52 ч.

Отдалечаване 

  Поезия
558 0 9
Отдалечаване

Прокъсват се жили въжета
на бавно люлеещ се мост...
А той остаря неусетно,
покри се пътеката с хвощ
и само от вятър наесен
подгонени сухи листа
минават отсам и оттатък...
Една откована дъска
потропва, църковно клепало...
И няма ги пръските смях,
и боси крака не притичват
към нивите с лепкав тютюн,
съвсем изтъня и реката,
и рядко дочува се звън...
Забравен е мостът, и тъжен,
болят уморени ръце,
прегръщали толкова дълго
сиротни скали брегове.

© Доли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Благодаря ти, Здравке
  • Така мисля, че е по-добре
  • Благодаря, Ангар Второто е, точно натоварен набран през нощта тютюн - в кошове или на вързопи. Трябва да го направя по-ясно, благодаря ти
  • Чудесен стих! И детайлно картинен, и така предава и те потопява в атмосферата!
    Само ето този стих малко ме замисля: "и боси крака не пробягват/
    край тежки товари с тютюн": на земята край моста ли са тези товари, или босите крака са придружавали натоварените с тютюн мулета? Ако е второто, да би станало "... край мулета с бали с тютюн", или нещо от този род.
  • Благодаря ви
  • "Забравен е мостът, и тъжен,
    болят уморени ръце,
    прегръщали толкова дълго
    сиротни скали брегове."
    Браво Доли!!!
  • Наистина ни прехвърляш там, пишеш невероятно!
    Поздрави!
  • Сякаш бях там...чудесен стих!
    Браво!
Предложения
: ??:??