В жадуваната пропаст на бедрата ми седефни
се спускаш бавно.... Цял - желание и стон.
Страстта бронзира мускулите ти и прави ги релефни.
Отдаваш се безжалостно на вечния нагон.
Пътуваш ти към мене, към тебе аз пътувам...
По кожата. Безпаметно. Със капчици нектар...
И цяла в теб се стапям, тайфунена бушувам.
Червено е сърцето ми, червено като нар....
Как любиш ме задъхано! С възторжено стенание
изпиваш мойте викове и моя трепет див.
Аз твоя светла струна съм - звънтяща от желание.
А ти си мой докрая. Като сълза щастлив.