Anita765 (Ани Монева)
296 11763
26.05.2017 г., 0:01 ч.

Отдавна е така 

  Поезия » Бели стихове
1402 3 4

 

Зная, че когато

сводът на небето

натежи от лято и звезди,

ще сънувам…

Ще сънувам мъж,

седнал на отсрещния

морски бряг.

Той ще гледа залеза,

а в очите легнали

два оранжеви отблясъка

на последните лъчи от слънцето,

ще са направили цвета им мек.

Ще е сложил

до ухото си една

малка раковина,

сбрала шепота на вълните

и ще слуша точно него,

не смутен от нищо

и от чайките дори.

А когато се събудя,

ще ми каже,

че обича мен, брезите

и дъжда.

 

Всъщност,

знам, отдавна е така.

Но ще го оставя да повярва,

че не знам, защото

аз обичам гледката, когато

виждам слънцето да слиза

сутрин в неговите очи,

щом  му се усмихна.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щастлив е оня мъж, в чиито очи слиза Слънцето, което му изпраща неговата любима!
    Прекрасен стих, пълен с живот, с надежда и с чувства!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Красиво е, Ани!
  • Толкова красиво и мило...
    Чудесна картина!
Предложения
: ??:??