Не... Не съм Пенелопа... Оная...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината,
там пред прага поспряла...
... все на път да си тръгне...
Самотата широко отваря вратата
и напира в сърцето ми пак да се върне.
Любовта... Тя пък милата...
Де ли се дяна?
Невидимо някак си, тихо изчезна...
В морето ли влезе? Гората ли хвана?
Дали във пустинята чак не побегна?
Със мъртвото време редим пасианси.
На Таро гадаем какво ú се случи.
Прелистваме кадрите в бавни каданси.
Дъждът ги отцежда в ревниви капчуци...
Сега бели нощи препридат съня ми
и тънките нишки кълбеят във спомен...
Но споменно, скъпи, те няма в деня ми...
... Отдавна камбаните бият за помен...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
Таничка, Вероника, благодаря ви! Прегръдки и за вас!