Отдавна не съм...
Отдавна не съм плакала от щастие.
А някога можех...
Превеждах приказките на вятъра
и на облаци разтревожени.
Проектирах в душата си
рисунките им различни.
Плачех от щастие и никога
не се чувствах самичка.
И сега гледам небето,
и боли ме от хубаво,
но май умори се сърцето
и загубих пътя към Чудото.
© Маргарита Йорданова Всички права запазени
С обич...!