Отдъхване

29.04.2017 г., 21:48 ч.

Поезия » Акростихове

588 3 9

Отпускане в лоното на светлината. Последно

търсене сред сенките прашасали.

Дълбаене с нокти до кръвясване, до

ъгъла на спокойното ни дишане.

Хилави, отпуснати, но

вдишвайки отново

аромата на живота.

Незабравими. Дните ще останат паметни –

ездачи, върнали ни във времето обратно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Роби (Роберт)

2017-04-30T15:00:36+03:00

Привет, Василке!...Оценявам положително усилията ти да пишеш акростихове, защото никак не е лесно, и с нарастващ интерес те чета...Ставаш все по-добра и те поздравявам!...
Plevel (Силвия Илиева)

2017-04-30T13:21:10+03:00

Силно!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-04-30T13:17:23+03:00

Един поетичен романс,който ни връща в незабравимите дни на миналото.
Поздрав!
Веси_Еси (Еси)

2017-04-30T09:14:45+03:00

Чак си отдъхнах... Чудесна си, Васе! Поздрави!
Violet_86 (Виолета)

2017-04-30T08:48:02+03:00

Винаги с малко думи, успяваш да кажеш много. Поздрави Васе. Страхотна си.
vega666 (Младен Мисана)

2017-04-29T23:21:17+03:00

Оригинално и добре поднесено поетично хрумване. Поздрав, Васи!
Eipril (Хари Спасов)

2017-04-29T23:20:46+03:00

Много интересно!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-04-29T22:27:39+03:00

Хареса ми.Поздрав
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-04-29T21:51:14+03:00

Различно и интересно, хареса ми много...поздрав!!!!