6.01.2012 г., 13:35 ч.

Отгласи 

  Поезия
638 0 8
Ти вече си моето щастие.
А моето щастие – ти.
Две малки пчели между храстите.
Две трепетни жълти мечти.
Вълшебно, как чувам сърцето ти.
А твоето пее за мен.
Заглъхнаха сложните ребуси.
Остана туптящият ден.
Защо са ни всички измислици?
Измислен е целият свят.
Две малки пчели, ала истински,
се сгушиха в люляков цвят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??