Един юнак от Албиона
нападна българите от балкона
и истински захвърля къч,
главите ни свали с калъч!
И с плюнките си ни удави...
И така загубил мярка,
като бесен ни захарка,
предричайки от туй беди,
захлепа нашите деди!
Не вярвам туй да го прослави!
Той мисли, че сме за боклука!
Че мястото ни не е тука!
Че ний за този господин,
сме по-нещастни и от СПИН...
И ни на вълците остави!
И каза, че не сме държава!
Предписа ни най- оша слава...
На шиш човекът ни върти...
Затваря общите врати
и враг на българите става!
12.04.2011 г. София
© Христо Славов Всички права запазени