23.04.2011 г., 0:04 ч.

Отговорът 

  Поезия » Любовна
697 0 1

Отговорът

 

Не ме питай за какво си мисля,

когато тъжно гледам през стената,

не ме питай дали още те искам

и защо се държа като непозната!

 

Не ме питай къде съм била

и какво с кой съм правила днес,

не ме питай защо мълча,

не разбираш ли, наранява ме твоят интерес!

 

Не ме питай защо така се обличам

и защо до късно плача през нощта!

Не ме питай, нито ми казвай, че ме обичаш,

защото съм объркана и без това!

 

Не ме питай по телефона с кого говоря,

не искай да те лъжа, моля те!

Не ме питай сега къде ще ходя

и защо не мога да те взема с мен!

 

Не ме питай какво ми става!

Не ме питай защо до късно работя!

Не ме питай от какво се притеснявам

и не ме наричай още твоя!

 

Не ме питай, че не знам какво да отговарям,

заслепен си и мълчанието ми в измислици обличаш...

Не разбираш ли, че ти изневерявам

и до болка другия обичам...

 

31.07.2010

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??