Отхвърлена
Не търсете враговете си сред чужди.
Мислиш - близките са моето имане.
Близките убиват с люти думи.
Понякога са скрити във мълчание.
И, чакаш, дано да проговори
на истината сладостта в езика.
Истината всеки я облича - в изгода,
илюзия, и разнасят подло мита.
А, езика меден можел да отвори -
портите на раздора от страните,
които носиш близо до сърцето си,
а те ковът гвоздеи в беззащитното!
Всеки иска къс, да те налапа,
после със съвети, да забие шиша.
Близките са кармата, която
цял живот не можеш да опишеш!
И когато само прах останеш,
ще ти сложат букет от рози.
Тях навярно от себе си ги хранил-
не си ли жертва отричат те. И толкоз!
Не разбрана е човешката природа.
Всеки иска на готово да изсмучи.
Излезеш ли от тяхната изгода,
на близките си враг. Жестоко куче!
© Елеонора Крушева Всички права запазени