Дълго вятърът роши коси,
ала няма и спомен от тях...
Не остана мечта, ни следи
от гласа и от звънкия смях.
Само нищото чакащо стене,
тишината крещи в самота.
Есен няма, ни зимно топене,
бяха пролети, бяха лета...
Езера пресушени не плачат,
щъркели не свиват гнезда,
а и гарвани тъжно не грачат,
само нищото плете празнота. ...