отиде си

13.08.2010 г., 23:27 ч.

Поезия » Любовна

374 0 0

Водата камъка прегръща,
а синевата планините снежни
и мойта мъка пак се връща,
че няма ги ръцете нежни.
Ела кацни на мойто рамо, птичко,
за да усетя твойта малка топлина,
защото, мисля, другите си имат всичко,
а аз живея грешно сред злина.
Отиде си човекът мил.
Отиде си, наистина замина,
сега живея, сякаш не е бил,
но лъжа се, че болката отмина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мутра
Огледало в душата

Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...
Видение

Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...
Жената от град Д...

Тя носи старомодни обувки с изкривени от времето токчета, не носи чадър и косите си буйни, не сресва...

Още произведения »