5.10.2008 г., 12:15 ч.

Отиде си... Завинаги... 

  Поезия » Любовна
2020 0 2

Там, някъде далеч от мен,

по-щастлив ли си, не знам!

В другите дали виждаш мен,

или вече не си тъй сам?!

 

Не зная помниш ли още моето лице

и времето, което прекарахме?

Помниш ли, че живееш в моето сърце

и онези думи, които така и не си казахме?

 

Помниш ли моментите красиви

и чувствата помежду ни?

Помниш ли, че бяхме щастливи

и нямаше нужда от думи?

 

Зная, че се чувстваше сам,

не ти стигна любовта в моите очи.

Ти отдавна искаше да бъдеш там,

с нея копнееше да си.

 

Аз знам - обичаше я много повече,

затова си тръгна без "Сбогом",

отиде при нея толкова далече,

без да видиш, че ме боли безумно много!

 

Замина си - остави тишина

и всички онези болезнени спомени.

Замина и ме остави в самота,

и чувствата остави някъде заровени!

 

Отиде си завинаги, знам

и остави на болката да ме разбие!

С нея сега си там

целуни я от мен,

а аз ще дойда щом самотата ме убие!

 

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Няма лека раздяла особено когато знаеш, че е завинаги !
  • Няма лека раздяла, Ирина!
    Но има нови любови!
    Поздрави за двата стиха и добре дошла!
Предложения
: ??:??