Отишло си е смуглото ми лято,
на пръсти си е тръгнало само.
Белязало до цветност песентта ми,
жигосало душата ми завинаги...
Запазих във съня си цветни спомени,
запомнили са дланите ми топъл полъх,
които вятърът със светли думи, нежни,
за мен шептеше в слънчев полет.
Отишло си е смуглото ми лято,
оставило във мен най-жарката искра.
Със нея паля на съня си цветовете,
и пак по лятному в любов трептя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация