Отива си денят преуморен
под залеза въздиша тежко
Дъхът му топъл аз усещам в мен
полюшва ме,и става ми горещо.
И после аз опитвам да го спра
забравила за сладостта на мрака
и неусетно идва вечерта
готова никого да не изчака
Върни се !
Малък слънчев ден!
За тебе кой ли ще се сети?
Не знаеш ли че като теб преуморен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!