21.09.2008 г., 0:30 ч.

Отивам си 

  Поезия
826 1 1
Нима не разбираш, че аз си отивам?
Пламъците в очите отдавна умряха.
Никой и нищо аз не проклинам.
В миг други вълнения душата заляха.

Не беше това, което очаквах.
Аз исках най-много подкрепа.
Много дни във мъка оплаках,
сега другаде намерих утеха.

Дълго време бях във окови.
Всеки ден чаках, копнях...
Болката постоянно в душата се рови
и много стихове от мъка изпях.

Краят настъпва при всеки внезапно.
И при мене настъпи, уви...
Няма пътища, които обратно
биха ме върнали при тебе... Прости!

Няма смисъл сега да ме молиш.
Няма смисъл от тежки слова.
В миналото спри да се ровиш...
Остави ме... Нека бъда сама.

Никога не поисках толкова много.
Давах ти всичко, за което мечтах.
А ти ме съдеше винаги строго
и сега други висини аз пожелах.

Нека замина от тебе далече-
да открия пред себе си път.
Да избягам от това, на което ти ме обрече.
Нека погледна отново светът!...

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??