Отивам си, намерих изхода успешно.
И вече няма да сгреша вратата.
Оставих ли след себе си, за тебе нещо,
или си взех и любовта? И самотата?
Когато някога се срещнем
и с поглед ти ме укориш,
аз може всичко да призная…
А ти ще можеш ли да ми простиш?
Във твойте спомени ще се явявам,
като енигма никога неразгадана,
но ти ще знаеш – там, тогава,
че в миналото, аз съм те предала. ...