Вървят си дните безвъзвратно...
Отнесени като листа.
А аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта!...
Света без мене съществува,
с враждите си и с любовта...
Живота със Смъртта флиртува..
За всички има Светлина!...
Стоя със своята Дилема...
Въртя порочния си Кръг!...
Раздувам само тази тема...
Не мога да и кажа: ”Млък!”
О, някога аз бях уверен...
Света без мен е немислим,
без мойта светлина – е черен!..
Без мен – нищожен е и Рим!..
Че аз съм млад Богоизбраник!
Дошъл съм за да сложа ред!
Месия Нов... И Нов Посланик...
Безсмъртен да съм, занапред!
Наивен бях!... И самовлюбен...
Продукт на свойта Суета!
Разбирам, че съм бил безумен,
да ме изритат от Света...
И моите Въздушни кули,
издигнати от Суета,
захлопват, в селото с цървули
и търсят място във Света!
Едва едва се справям с Стреса!
Оглеждам се напред назад!
Загърбвам даже и Прогреса,
разбирам вече... Не съм млад!
© Христо Славов Всички права запазени