12.04.2007 г., 14:57 ч.

откакто всичко свърши 

  Поезия
713 0 2

Сълзичка прокапва от две тъжни очи
и пада в океан от тъга,
едно сърце се свива и го боли,
боли, да, боли от любовта.

Всяка дума като кама
реже душата на малки парчета,
плаче пребледнялата кръгла луна
и се разпада бавно небето.

Едно момиче с разперени ръце
и крака, стъпили на перваза,
едно момиче с разбито сърце,
което живота си не иска да опази...

Това съм аз - една развалина,
човек без смисъл, без посока, без цел,
една болезнена, празна сълза,
без желание и време да живея.

Бях влюбена, щастлива, жива,
можех да мечтая, да копнея,
обаче ти реши да си отидеш
и вече аз не искам да живея.


На Стоян

© Петето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??