Любовни сигнали ли долавям?
Или разбъркани мисловни листи?
С тази своя дарба се прославям.
Отчитам всичко, за да се почисти.
А към мен насочват се отвсякъде
желания, копнежи или блянове.
Но студеният ми фронт отсякъл е
пътя им, осеян с нежни хрянове.
А те не спират да се опитват.
Сменят само своите източници.
Пускат се на воля да отлитат,
търсейки ме като безконечници.
Аз не искам да съм техен склад.
Да затрупвам с тях старата колекция
от черно-бели филми във разпад,
пазейки ги за последната прожекция.
Не, не съм безчувствена особа.
Не мога с любов всеки да обгръщам.
Моята усмивка е и моята прокоба.
Тя спира ме все да се завръщам
към безкрайните, спокойни поля.
Но не ще и тръгна към гората,
където порой от страсти се изля.
Аз оставам във хралупата позната!
© Биби Всички права запазени
Това стихотворение е типичен пример за това, че хората имат различни вкусове.
Много благодаря отново, Велине!