19.04.2022 г., 8:48 ч.

Отказах се от себе си, жужа... 

  Поезия
348 4 9
Не пиша с мастило – мастилото свърши.
Върхът на перото, стократно прекършван,
се счупи накрая в устата на злото –
мълвата уби те. Пустее леглото.
Скърбя по плътта и духа помежду ни.
Сега там е въздух и липсващи думи.
Сега там е "няма ме" нямо. Измама,
където ме има. Където останах.
Пчелата златиста, върхът на перото...
Сега аз съм истина, ти си... защото...
Бледнее ликът ти на листа откъснат.
Сега аз съм буря, в която възкръсват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??