Откликнали мечти
Откликнали мечти
Разпилях се на кристална
прах като от счупено
със трясък огледало...
Защо съм счупена от тебе - не разбрах?
Събрах се, залепих се, преболявах...
Изметох чувствата, натрапчивото бреме,
с метла от бяс, в изстинал, хладен миг!
Бяха пазени за теб - за неродено време...
Треперещите спомени убих.
Отпуснах се родилно-съживена
от моя непреглътнат и убиващ плач...
От себе си потърсих опрощение,
че бях на мислите сподавени палач.
Не е любов, когато те изпива,
която със жарава те гаси!
Любовта е -
въгленчета полуживи
в откликнали мечти да прероди.
© Десислава Вълова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментарите! Полуживи въгленчета - живот, значи се раждат, въгленчетата са остатъците от чувства, които мисля, че мога да сравня само с пламък, огън и жарава. Не мога да се сетя за друга дума!!!
Благодаря, още много ми трябва, за да изгладя "поезията си ".
"... Поезията моя е такава,
като дреха втора употреба!
На поглед пръв те впечатлява,
на втори пък е "дрипа неугледна..."
п.п. надявам се някога да я изгладя и да стане "нова, модерна дреха" -
Хубава идея!
Помисли над предпоследния куплет - повторението на "плач и това "убиващ плач". -
Любовта е -
въгленчета полуживи
в откликнали мечти да преродИ.
Въгленчета е и преражда мечти!
Поздрав!
-
Много харесах! Поздрав!!!
-
Не е любов, когато те изпива,
която със жарава те гаси!
Любовта е -
въгленчета полуживи
в откликнали мечти да прероди
много...много добро...!
поздравявам те от сърце, Капчице...!
п.п.май имаше поща...?! -
Много хубав стих!
-
припламва, припламва
подчиняваш думите, капчице. харесвам! много! -
Благодаря!
-
Поздравления - хубаво за неугасващия плам!
-
Поздрав за огнения финал, Деси!
И за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пиши си поезията и не й слагай квалификации! Още повече неверни!
Нема нужда да "преглаждаш" дрехата, че може и да я изгориш