Лютиче (Валя Сотирова)
329 274
1.11.2021 г., 7:57 ч.

Откос 

  Поезия
389 1 3

Под лявата гръд

някак странно ме стяга

Тежест ли, болка ли,

не е комфортна забава.

 

Нападат ме чести откоси

от снощни терзания.

Породени въпроси

от чужди влияния.

 

От мислите тръгва

нелепа скованост...

Пълзи под реброто

и стиска до слабост.

 

Далечни, студени,

премръзнали чакат,

чувства стаени

до изнемога и вялост.

 

Времето, безпощаден любовник

скрило магични пароли,

наблюдава ме тайно

от душевни заслони.

 

Любовта ни, ех кратка

не разлисти се цяла

Ранихме с мълчание

и прогонихме с врява.

 

Прави ли ни събуди

или душевно ранени?

Лиши ни от святата обич,

докрай отчуждени.

 

Може би, ще си кажем:

"Тъй било отредено!"

Под реброто ме жегва

откос от чувство ранено.

 

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??