25.09.2012 г., 11:59 ч.  

Откраднат миг за "Сбогом" 

  Поезия
834 0 2

 

 

Не можеш да ме видиш между редовете,

но можеш да усетиш част от мен.

А запитваш ли се, може би за кратко,

трудно ли е минал моят ден?

 

Ти даде ли си сметка, като тръгна,

че ще чакам тук, на същата врата?

Дори не каза, че не ще се върнеш,

а ми помаха плахо... усмивка с половин уста.

 

Защо поне не каза само: „Сбогом“,

а ме остави тръпнеща в очакване.

Ти знаеш как обичам да мечтая,

но вече не за твоето завръщане.

 

Твърде много ли съм искала от теб?

И ти ли търсиш щастието по света?

Чуй, ако някой ден ме видиш някъде,

не говори, а само ми помахай със ръка...

 

Аз не желая да говоря вече с теб.

Дали искам да те видя? Не, не зная.

Затова, ако ме видиш някъде – помахай.

Нека си откраднем само миг за края...

 

 

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??