Как го позволих - не зная -
съня ми взе...
Душата ми мълчи
пред твоя поглед упоена.
И колко трудно ми е да призная,
че давя се безпомощно смирена!
Очи
ме пият и оставам
красиво и покорно прелъстена.
Открадната съм като вещ -
свалена от олтара на женствеността.
Но чудя се дали пък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.