Седиш, навел глава във тъмнината.
Минавам тихо покрай теб.
Докато крача бавно към вратата,
мислено за сбогом те целувам аз безчет.
Няколко крачки са, а години се побраха
в тях, докато вървя напред.
Видях първата целувка и дъжда, луната,
от усмивките ни блесналите светлини навред...
Преживях отново всичките ни дни щастливи,
любовта и нежността, обещанията и мечтата,
нощите огнени, в тях себе си открили...
Но ето го денят, в който трябва да платим цената. ...