Не те видях, покълна между изгреви,
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа.
Красиво, смугло, като майска вечер,
със аромат на съкровени истини.
Щастливо, наобратно на живота
и като цяло наобратно и по детски
аз те поех, по майчински в ръцете си
и леко се отпуснах над полята,
ухае на чаршаф и лавандула.
Не ме гали! Аз просто нямам стигане!
Високо съм, и леко ми е вече...
Долавям само ритъма на вените
и тупкането сякаш ме успива
и просто вече няма нищо в мене...
покръстена и дяволски смирена...
Откривам нови светове и необяти
и ги подреждам като мебели във къщата.
Сънувам... две минути преди изгрева,
а после съм отново нещо друго...
и просто по инерция съм тази,
която благонраво се престува...
© Евгения Илиева Всички права запазени