3.08.2004 г., 21:23 ч.

Откровение 

  Поезия
1818 0 1
В ръцете ти съм като глина,
докосвайки, извайваш мойте форми.
Душата ми твоя е картина,
рисуваш ти нюансите й сложни.

Сълзите ми са еликсир от боговете,
отпиваш жадно капки бистри.
Устните ми - на роза цветовете,
се сливат с твоите във утрините чисти.

Косите ми, събрали ветровете,
дъха на лятото за тебе носят.
Мечтите ми, избягали от страховете,
както вълните пясъка си, тебе гонят.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!Ако искаш всичките ти стихове да са така въздействащи, опитай се да ги сътворяваш като това нежно стихотворение, което грабва!
Предложения
: ??:??