ОТКРОВЕНИЕ
Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,
които аз не искам да прикривам?
Разбираш ли, че бавно ме напуска
последната почтена съпротива?
Не искам все да бъда целомъдрен,
а твоят поглед все да ме изгаря.
Не си картина - аз не съм безплътен.
Не ни е чужда плътската поквара.
Желая те, макар и да си чужда.
Виновен ли съм, мила, че те има?
Че непокорна в мене се събужда
любов, като света необяснима.
При него ти едва ли си желана.
Ше гаснеш там в копнежи еротични.
Ще мислиш тайно вечер за измяна,
а той навярно друга ще обича.
А аз не искам с друга да се любя.
Това е някаква магия, може би.
Готов съм всичко свое да загубя,
но чак до гроба, моя да си ти!
© Румен Ченков Всички права запазени