Докосваш ме със топли длани.
Изпиваш ме със влюбени очи.
Сърцето ти душата ми обилно храни –
за мигове, за часове, за дни...
И аз съм още същият
„хлапак”, „гальовник” мил
и „палавник” небрежен.
Ех, тези лакомства за нищо
аз не бих сменил,
защото те са цялата ми същност!
© Симеон Пенчев Всички права запазени