Аз исках да те имам, но не можех,
това за мене беше страшно.
Да те желая всеки ден и да те искам -
това за мене бе ужасно.
Съдбата моя е такава -
да те обичам и да съм сама,
защото любовта към теб в мен остава
и, най- вероятно, винаги ще е така.
Какво да правя днес, не зная,
когато съм далеч от теб в нощта,
когато между нас настъпи краят,
когато всичко изгоря.
Обичах те и още те обичам,
и много страдах, че си тръгна ти.
То, както случва се понякога в живота,
твоят път надругаде отби.
За краха на нашата връзка вина аз също имах,
когато трябваше да действам - решение не взимах.
И как да взема аз решение да те отделя от твоя свят?!
Затова се стигна и до моето падение. Затова за мен настъпи ад.
Ти знаеше, че нямаше да дръзна
да отнема личната ти свобода.
Затова настъпи краят - защото всичко бе борба.
И всичко рухна с гръм и трясък,
и всичко падна във калта.
Затова сърцето ми изви с крясък -
защото пак остави самота.
Но минаха се дните и годините,
в разрухата аз оцелях.
От теб научих обич да не давам
и живота си живеех, както го живях.
Без илюзии и миражи,
без разбити светове,
без лъжливите тиражи
на фразата „ще бъде по-добре”!
Научих се да оцелявам -
да не вярвам, както вярват малките деца.
След всичко лошо аз да оживявам,
а от болката да ставам малко по-добра.
© Лорита Всички права запазени