plamen-p (Пламен Порчев)
62 506
28.07.2013 г., 17:08 ч.  

Откровение 

  Поезия
882 0 3

 

                                                                                                 на МН

                 ОТКРОВЕНИЕ 


Аз мога всичко пак да ти простя,

но какво да правя с теб, кажи –

докога ще трябва да търпя

твойте нескопосани лъжи?

 

Невъзможно е да те обичам,

да те ненавиждам аз не ща

и много пъти се заричам –

като ме лъжеш да те удуша.

 

Понякога, когато ти  трошиш

чиниите една след друга...

не видя ли  че грешиш –

на мен отдавна не ми пука!

 

Отново всичко бих ти аз простил,

Но какво да правя, ми кажи...

С теб не мога да съм вече мил.

Помисли сама – за какво си ми?


април, 1986 г.






 

© Пламен Порчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за съпричастността !!
  • На мен пък стихотворението ми харесва и си мисля,че пак ще се размине с малко ако е само душенето за сметка на всичките и лъжи
  • "Понякога, когато ти трошиш

    чиниите една след друга...

    не видя ли че грешиш –

    на мен отдавна не ми пука!"

    Вероятно си започнал да ги подменяш с такива от алпака и затова "не ти пука"!?... На кой вид си се спрял - на продукцията на завод "Хром" Силистра - класика в "жанра", на индийски или на китайски? Последните два вида са по-евтини, но, пък, понякога може да поръждясат. Освен по-ниската цена те имат, обаче, и едно друго предимство - по-леки са. Това е важно, защото ако "НН" почне да мята (ако междувременно не си я "удушил" по теб чинии от алпака, за предпочитане е да са от по-леките.
Предложения
: ??:??