Вий светите с кръста сте хората, 
дето съдят без свян и умора, 
и захвърлят с ръка лека грешника, 
на забвение вечно във дрешника, 
че не вярвал мотамо според канона, 
а се молил по своему и от балкона! 

Вий ли господа бизнесмени,
с лимузини, ролекси и гиздави златни премени,

ще ни учите на смирение? 
Вий ли, дето преследвате свободния човешки дух като потеря,

политиканставате и далаверствате 
измежду празничната закуска, и празничната вечеря?! 

Вий ли дето не сте отгледали ни дете ни коте, 

ще учите децата ни да вървят

по пътя трънлив боси?! 

Моят свят е далеко от вашия. 
Моят свят е и хубав, и прашен е. 
Моят свят не е помазан с миро и епичен. 
Моят свят не е рай и е често себичен.   
Но във него със усмивка будя се.
В него лутам се, намирам и отново губя се.
В него заспивам с шеги и прегръдки по детски обичан. 
Този свят аз до болка обичам! 
До болка обичам! 
Свят в едно греховен и пресвят,

от лъжовни истини - пресят!